Езеро в Рила – продадено

Божидар Хаджистоянов е роден през 1945 год. Започва да рисува от четвъртата си година . И не спира да твори досега – почти денонощно.Черпи вдъхновение от природата на собствената си страна, докато не тръгва на път...Път с много спирки- в голям европейски град или отдалечен природен кът където той успява да почувства най - нежната и многопластова същност на заобикалящата го среда. Претворява я с един нов поглед към импресионизма и собствената си чувствителност, правейки импресионизма изкуство на съвремието. Божидар се чувства космополит. Носител е на международни награди за живопис , има над 50 самостоятелни изложби и негови платна са част от колекции в повече от 100 места в целият свят. Любими дестинации , в които се завраща многократно, за вдъхновение и изложби са Виена и Париж. Изложбите , които са оставили най-ярък спомен и се връща със сантимент към тях са: 1992 – Ница, Франция; 1993 – Есен , Германия; 1997 – Ойпен, Белгия; 2001 – „Дом Витгенщайн”, Виена , Австрия; 2002 – Москва,когато го удостояват с членство в международен художествен фонд Москва, и последната му изложба в Париж през 2009 година. Когато броди из градските улици, Божидар Хаджистоянов не е безразличен наблюдател . Той търси и намира онова състояние на природата , което ще разбуди някакво негово съкровенно изживяване, някакъв спомен или стаен копнеж. Успява да постигне нюансите и различията, конфликтите и потока на онези мисли и чувства, които всекидневно носи у себе си. Божидар Хаджистоянов е лирик, но не и съзерцател. Той разрушава дистанцията между градския човек и природата. Неговите пейзажи притежават онази хармония между небето и земята, че ние с право можем да ги наричаме поеми за тази земя. Завършил е Великотърновския Университет през 1976 г. При Александър Терзиев.От 1983 съвместно със съпругата си Елена Хаджистоянова има над 40 изложби в страната и чужбина . По- важните от тях са : 1989 -НДК ; 1992 -Ница,Франция ; 1993-Есен Германия ; 1994,1999,2000,2001 -Унгарски център,София ; 1995,1997,2001 -Български културен център-Будапеща ; 1995 -Галерия „Сезони”,София ; 1996 -х-л „Кемпински – Зографски”,София ; 1997 -гр. Ойпен,Белгия ; 1998,2001-Народно събрание ; 1998 -пресцентър, София ; 1999 -галерия „Павела”, София,галерия „Теди”- Варна ; 1999,2003 -галерия „Възраждане”- Пловдив ; 2000,2002 -галерия „Витоша” ; 2000,2001 -музей „Земята и хората”- София ; 2000 -х-л „Шератон”,София ; 2001 -дом „Витгенщайн”,Виена ; 2001 -НДК ; 2002 - Седми салон на изкукствовто „Артистични фамилии”,НДК ; 2002 - Български културен център , Москва ; 2003 - Руски културен център , София ; 2003 - Кубинско посолство,София ; 2004 -галерия „Бовиел”,Пловдив ; 2005,2006,2007 -галерия „Минерва”,х-л София , гр. София ; 2006 -галерия „Бургас”,гр. Бургас ; 2006 - галерия „Театъра”, гр. Хасково ; 2006 - коледна изложба „Индивидуети” в дома на Москва , гр. София ; 2008 - Салон на изкуството, НДК , София ; 2009 – Париж ; 2010- Салон на изкуството, НДК , София Участия в общи благотворителнми изложби в градската галерия – София , Народно събрание , Дом на Енергетика – Козлодуй , Сдружеие „Червен кръст”-Пловдив. ; редовно участие в „Импресия”, Пловдив ; участия в национални и международни пленери. От 16.10.2002г. са удостоени с членство в Международен художедтвен фонд – Москва. Картини на Божидар притежават Николай Гяуров и Мирела Френи , сем. Сакскобургодски, принц и принцеса фон Таксис др. През 2017 г. Божидар Хаджистоянов е удостоен с .... "В средите на гилдията ги възприемат като неразделна двойка артисти - Елена и Божидар Хаджистоянови. Работят много, не обичат да са осветени от прожектори, отдадени са на занаята си с онази фанатична преданост на чисти живописци, която ги провокира да възприемат света в най-слънчевите му състояния. Гледайки творбите им, имам усещането, че създават платната си като река, която се спуска по своя път, спокойна и безразлична към вълненията на бреговете си, уверена, че не е сбъркала посоката. И вглеждайки се все повече в тях, разбирам, че ме увличат като сага на живота ми, в която реалните неща са превърнати в спомени, а мечтите и чувствата им - в реалност. Художниците ни убеждават, че пътешествието, което ни предлагат, е примамливо-романтично! Защото предават впечатленията си от природния мотив, осланяйки се спонтанно на интуицията си и на зрителната илюзия, макар и да не ни напуска усещането, че рисуват по спомени, утаени дълбоко в сърцата им. Обожават светлината, която стопява любимите сюжети в странна магическа прозрачност, някъде на границата със съня. Дали живописват импресионистично?! Разбира се, и отговорът е в майсторската прозрачност на живописната багра, в искрящите удари на четката в слънчевите места и в по-плътните мазки на сенчестите. А още и в отблясъците, които притулват леката меланхолия на природния мотив. Струва ми се, че заради това картините им не се нуждаят от никаква закрила. Когато ги гледаме, неволно си представяме човек, който се опитва през театралния декор да намери пътя към дома. В това откривам и закодираното послание на талантливия творчески тандем Хаджистоянови Елена и Божидар! " Нина Мирчева – изкуствовед